Бях се завърнал за кратко в България.
Посетих малък добруджански градец. Покрай улиците – засяти липи, вече – големи дървета, клонести, кичести.

Краят на лятото.
Вече горещини.
Липите прецъфтяват. Под облаците липов аромат, невидимо падат и застилат тртоарите и асфалта цветчета с цвят на старо злато ...

* * *

Рояци предприемчиво мургаво-местно население, въоръжени с метли и лопати, смитат златистите килими, заедно с уличния прах, в големи черни полиетиленови чували. Нарамват ги и тичат към билкоизкупвателния пункт.

Екологично! Няма пречупени клони, повалени дървета.

С грижа за природата!

Освен това, е икономически изгодно – за всички ... (?).

* * *

Липовият чай е полезен, вкусен и ароматен.

Направете си!

Аз ще си запаря ... английски.

Непатриотично.

16. 06. 2014