Странен се случи февруари тази година. И е много малък – само 28 дена (миналогодишния имаше 29, но какво да се прави – криза). И е богат на събития.

Най-напред, още от началото, завари сняг. Хич бива ли, през зимата да вали сняг, да веят ветрища и лед да сковава крехката ни демокрация. Пък и кой да предполага снеговалежи. Той (народът, имам предвид) е казал: „Танас гялди – яз гялди“¹, но с новия църковен календар (и в църквата реформи) Атансовден отиде в средата на януари – какво ти лято? Но, синоптиците са виновни, като казаха „Сняг“ и „умряха си на ината“. Зимен сняг. - Случайно.

Заедно със снега февруари завари и първородния български „Референдум“. Хубав „референдум“, хубаво спретнат; само гдето никой не разбра, за какво беше и какъв, аджеба, беше резултата. Но, имаше обсъждания и дискусии, имаше настроение. Абе, един такъв, сватбарски референдум – като изстрел в небето, когато извеждат булката². И, главно, всички излязоха победители; един такъв победително-обединителен³ референдум. Пък и добре беше подготвен – и от едната страна, и от другата, като истинска сватба. Само не стана ясно, коя е страната на народа. Ама, то пък цял народа на сватбата – не може за всички да има по нещо (за когото нямаше ни бира, ни кебапчета, не дойде човека); добре, че малко дойдоха. Случват се и такива работи. - Случайно.

Остави реферндума, ами януари сервира на следващия след него и „дум, дум, ...“ (казват, 7 или 9 пъти). „Почетният салют“ беше даден в чест на Зл. Иванов – този път без барета. Иначе човекът трябвало да бъде в ареста, но имал работи за уреждане в Съдебната палата, и вместо да влезе откъм ул. „Позитано“, минал през централния вход. - Случайно.

Та това завари Малкия Сечко в наследство от Батко си. Хората, какви придобивки имат имат от „Братко“ си, от „Бра"чедко“ си, от „Кумо“ си, ама на – Късмет! Лошо наследство, лош късмет. Па и „мат"ряла“ и той лош. Случва се. - Случайно.

По-нататък – още по-лошо. Еедни случайности, случайности, слу... - фатално!

Първо хората взеха, че получиха едни сметки за ток, за януари. Че кога друга година са получавали сметките за януари през февруари? - Чиста случайност.

И тези сметки се оказаха „неочаквано“ високи. Та хората взеха да се вълнуват. Освен това, оказа се, че недоволни са абонатите на ЕРП-то ЧЕЗ. - Чиста случайност.

Останалите българи⁴ мърмореха, ама така – от кумова срама, т. е. Формално. Случва се.

Та започнаха едни граждански протести – легитимни, нелегитимни, организирани, спонтанни. Закипя цялата страна. _ Чисто случайно (кажи-речи, без повод).

Намеси се полиция и жандармерия⁵. Та тези „силови структури“ да вземат да бият демонстрантите – ей така, хрумнало им, от нямане какво да правят, за развлечение. - Чиста случайност.

Меди...те⁶ не видяли нито да има протести, нито пък видяли, че по време на несъществуващите протести полицията бие. Меди...те през това време се занимаваха с ...лизство на лизинг, т. е. разясняваха и пропагандираха сред масите правилната партийна политика⁷. Страниците и екраните бяха посветени на вождове и учители. Дошло времето за разясняване и пропагандиране сред масите ... - Съвсем случайно.

Докато изпълняват задачите, спуснати от Министерството на пропагандата⁸, печа(т/л)ните и електронни органи изпуснаха от погледа си самозапалването на едно младо момче във Варна. Да бяха казали поне: Родители, не позволявайте на децата си да си играят с огъня! То, така и излезе в края на краищата, играло си момчето и се запалило. - Случайно.

Та, като стана дума за жандармерия, за Варна, някои жандармеристи, някъде, по някое време взели, че свалили щитовете и вдигнали забралата⁹. Та, като започнаха едни демонстрант(к)и да им закичват цветя, да ги прегръщат и да ги убеждават, че „и те са българи“. Само в Столицата¹⁰, твърдината на демокрацията жандармеристите (улисани в работа хората) да вземат да забравят, че „и те са ...“ - Случайно.

Е, продължиха протестите и по едно време гражданите забравиха за сметките за тока и взеха да искат „оставка“. Оставка, оставка, то добре. Ама после им се услади, та им „притропа“ и разпускане на Народното събрание, а след това и – промяна на Конституцията. Ха иди разбери, кой какво иска, как го иска и кога го иска. Но, народ – нали е „Суверен“ (по чл. 1 на същата онази Конституция, която иска да смени). Галантните кавалери казват: Капризите на дамите за нас са закон. Политиците също: Капризите на народа за нас са закон. Пък и демокрацията позволява на народа да си сменя исканията – случайно.

Е, започна се с тази „оставка“ една добре позната българска народна игра - „тука има, тука нема“, в смисъл: има оставка, няма оставка, утре ще има, ама няма, ... Абе, храбър народ, от корави мъже; като каже българинът и – мъжка дума! Е, понякога малко нефела¹¹, но случва се – случайно.

Па като започна едно поемане на отговорности за бъдещето на България (и най-вече точене [поемане на отговорнст, де] за власт). И не да е безпринципно. Политическите мъже и такивата жени си казваха ясно и честно: с този – да, с този – не (само власт да е). И търсеха коалиране съвсем неслучайно – в името на страната, бъдещето, изхода от кризата ... - Неслучайно.

Но, и протестите не бяха оставени сиротни. Надойдоха едни Представители (и, главно, -ки), едни Социолози и Политтакива, едни Водачи. Хеле пък водачите какъв ими(н)дж показаха! Та протестът (макар и „шибан“) беше оглавен от най-подходящите¹² патриот(к)и. Заложиха се хората за народа! - Неслучайно.

Явиха се и едни исландофили (и -ки), па захванаха да хвалят исландския модел на промяна на системата. Хубаво, ама той този „модел“ искал с месеци наред гражданите да мислят: какво искат, защо го искат, как и кога го искат, ... Апък българинът си го е казал кратко и ясно: „Най-мразим да мислим“. Пък и то, в Исландия е един студ („времето не е за мъже“). - Случайно.

Протестът на гражданите не остана самотен – появиха се и (тъй чаканите) други (продуктивни) контрапротести¹³. Просто, израз на гражданско самосъзнание, осъзнало се на базата на e-Mail-и и SMS-и. - Случайно.

След това Президентът излезе на площада (точно там, нито „на тротоара“, нито „на магистралата“), посрещнат с бурни аплодисменти и дълго нестихващи овации. Пожела на протестиращите успехи, а те му отговориха с „Да ти се връща!“. Очакваше се да му бъдат връчени исканията на протестиращите (написани спешно предния ден в един „Град на 100-те войводи“) - по стара българска традиция: „Рапорт даден!“ „Рапорт приет!“. Май, че нещо нищо не излезе с „рапорта“, но Президентът се явни на сбора. Показа човека, че се грижи за народа. - Случайно/Неслучайно¹⁴.

И като заваляха в края на седмицата едни случайности. Първо, има искания, няма искания. Второ, има един център на протестите, има два, има три ... Трето, дойде „кулминацията“ на протеста и той беше тържествено обявен за закрит¹⁵. Владиците взеха, че избраха Патриарх; той пък се оказа, да имал досие на агент на ДС (и то, в едни отдели!). От странство долетя един стар, проскубан лешояд – само, за да целуне ръка на новия Патриарх. Президентът връчи мандат за съставяне на ново правителство – на старите ... кумири на всенародната любов.

Случайности.

Все пак, остават още три дена от този орязан и странен месец. Случаен ли или не? Казва ли някой, всеки се грижи за народа, кой както може¹⁶!

Абе, дали не е по-добре, че този февруари няма нито 31, нито 30, нито 29 дена? Ако ги имаше, кой знае, какво още може да се случи. (Не, че сега – случайно - не може; остават още три).

25. 02. 2013.

1 Атанас(-овден) дойде – лятото дойде (тур.).

2Та така и не стана ясно: булката ли изведоха или някого/нешо въведоха.

3От двайсетина години българинът силно си пада по обединителите.

4 Защото някои други не плащат сметки за ток в България.

5При „комунягите“ се наричаше „Вътрешни войски“, но Демокрацията не може да има „вътрешни“ войски – срещу кого ще воюват (!?!).

6Не знам, как да продължа. Навремето имаше едно „Меди Доганов“ – журналист в Органа на ЦК на ДКМС; та тези, сегашните – медита ли са, медии ли са?

7Аз, при шейсет и кусур лазарника, още не съм видял неправилна партийна политика.

8Какво? В България няма такова Министерство? Имало го е някога и някъде ... - Да не грешите? Ей!

9Забрало – лицева, подвижна част от шлема на рицарската броня.

10Вярно е, че във Варна протестите бяха най-организирани, най-продължителни и най-радикални, но в края на краищата, властта е в София. Варна, кой я „бръсне“ - поне до началото на плажния сезон!

11Болнава (стар.).

12Т. е., компетентните, правилните, определените, назначените, упълномощените.

13 Че то, иначе може да стигне и до „Ален мак, самотен нейде...“

14 Излишното да се задраска.

15 Тук гражданите изневериха на националните традиции. Казал е народът: „Всяко чудо за три дни“. Протестиращите - „Не“, направиха го за седем.

16 Както в случая с онзи разговор на две колежки. Едната пита другата, дали е virgen, а тя й отговаря: „Че казва ли ти някой! Всеки ползва и бяга!“