или
Испанските болежки на българската „демокрация“
или
Защо „бушоните“ не горят мирно и тихо
1. Колко лошо е да си четеш вестника, докато си пиеш кафето, или Обратното – испански болежки
Гледам днешния (356350ти) брой на столетния испански „ABC” и още на трета страница се натъквам на заглавието „Журналисти и гладиатори“. „Медиите узурпирахме парламентарната диалектика, но без ограниченията на вежливост, които са и присъщи. Повече сме противопоставени журналистите, отколкото политиците. И обезпокоителното е, че по този начин се обзобразява съвременността. Преминахме от политически дебат към медиен“ - пише Биеито Рубио.
Какво иска да ни каже Редакторът на вестника?
Че медиите дискутират политически проблеми? - А, какви? Трябва ли медиите да се ограничават в трите „К“ на немската домакиня от началото на миналия век: Kinder, Kueche, Kirche (деца, кухня, църква)? Испания има забележителни традиции в това отношение – чак до 1985. г.
Че (някои) медии (неколенопреклонно) поставят под съмнение политическата и лична честност на Министър-председателя? - А, трябва ли, ако има такива съмнения, медиите партиопослушно да се правят на слепи, глухи и неми.
Че медиите вършат това, което е работа на политиците – в случая, депутатите? Не са ли медиите в едно „демократично“ общество, които трябва да бъдат корекция и на политиците?
Или, накрая, може би, уважаемият редактор иска да каже, че има нещо незаконно в това, медиите да обсъждат политици и политически въпроси?
Е, добре, да започнем от законността.
Явно, целият справедлив плам на редактора има връзка с т. н. „Случай Ббрсенас“ (предпочитат да го наричат така, защото иначе би трябвало да се каже „Случаят с Черната каса на управляващата партия“). Тъкмо по този случай, и тъкмо в днешния брой, и тъкмо „ABC” публикува на „корицата“ си и на стр. 22 „Затворническа Регистрационна карта. Първата снимка на Луис Ббрсенас, както се прави на всички задържани, когато влезе в затвора на 27 юни ...“ Да, във всяка будка за вестници се продава, благодарение на „ABC”, “Затворническа Регистрационна ...“ - това не е ли, най-малкото, документ само за служебно ползване? И как се случи, че тъкмо журналист (кой?) на „ABC” проправителствения, партиен вестник „ABC” успя да се сдобие с тази снимка? Сигурно е чиста случайност, но публикуването на служебни документи, без съответно разрешение (или „разрешение“ все пак има?), не е ли престъпление? Още повече, на стр. 24 същият вестник пише: „Полицията разследва съобщенията в „Туитър“ на радикалния адвокат Асенс за показанията на Ббрсенас“. Оказва се, едното е престъпление, а другото - ...?
Трябва ли медиите да дискутират политически проблеми? Сигурно – ако имат съответната правилна насока (същията „ABC” продължава с четрир страници раболепни хвалби за Министър-председателя) и съответните разрешения (Испания е страната на разрешенията, наричани тук „компетенции“). Но, кражбите (а иначе не може да се нарече политическият рекет) в толкова големи размери, за каквито става дума в „Случая“ вече не са работа на една партия, а – на цялото общество. Или медиите трябва да премълчат тези кражби – в угода на интересите на една партия?
Медиите не могат да свършат работата на политиците; нито дори да прикрият срамотиите им. Но, наистина, защо в Парламента полемиката по „Случая“ е толкова вяла? Да, има запитавния, има зпалахи, но ... - в навечерието на „вакасионес“ кой се „впряга“ в проблеми! Или, може би, другите партии не смеят да самного настъпателни чрещу „черната каса“ на управляващите, защото ... - знае ли човек, какви скелети има в неговия гардероб? Любопитна реплика хвърли вчера Фелипе Гонзалес: „Ако Рубалкаба (Председателят на ПСОЕ) продължи да поддържа ... [Редактора на “El Mundo”, направил разкрития по „Случая“], не само ще загуби разположението ми на симпатизант, но ще ме накара да се запитам, дали да не му бъда противник“ (Гонзалес е кръстник на Рубалкаба). Да, явно, семейството на политиците има свои семейни тайни и по-добре е да не се „рови“ около тях.
Що се отнася до “El Mundo”, той публикува любопитни SMS-и между Ген. Секретар на ПП М. Рахой и „ковчежника“ на партията, сега вече задържан, Л. Ббрсенас.Последният продължава да държи на истинността на кореспонденцията, което означава, че Рахой е бил в течение на „черните“ пари. Въпреки това, Заместник министър-председателят С. Сантамария, заяви: „Ясно е, че информациите [за SMS-ите] бяха развенчани от самите участници“. И още по-определена позиция има Доня Сорая: Генералният секретар на Партията не може да се занимава с бюрокрацията на Партията и да знае, какво става в счетоводството й. - С една дума: невинен!
Или наивен? Защото години наред е получавал т. н. „свръхзаплати“ всеки месец и не се е досетил да попита: Абе, тези толкова много пари, освен заплатата, откъде идват?
Питам се, дали това, което става, продължава да е „Случаят Ббрсенас“ или вече си дойде на мястото и си е: Случаят Рахуйсенас?
Завършвам „испанската“ част с думите на същия онзи „радикален“ адвокат Асенс: „Днес, да се съпротивляваш срещу Правото в името на Правото, вече не е противоречие. Това е неизбежно, за да се обърне ситуацията на системно нарушаване на правата от страна на Властта“.
2. Вие, как си пиете кафето, или четете вестника, или – обратното
„Испанската болест“, наричана у нас навремето „гръцка“, идва в Европа от Новия свят, който тогава още не е бил свободен. Освобождават го, полека-лека и с много трудности и жертви испанските конкистадори (завоеватели) и англиските каторжници и проститутки ..., пардон, бежанци от „Мейфлауър“. И сега, оттам – от Новия свят, струи по света светлината на светлата демокрация.
Та, питам се, дали в България стават подобни неща? Дали българите наричат своята управляваща Партия „Наглите“? Дали Министър-председателите от всички цветове на дъгата при пръв знак се затичват към трибуната на Народното събрание да дават обяснения – за „черни“ каси, за SMS-и, за СРС-та ...
3. Замалко да забравя ...
Да. Какво стана с рекламираните „гърмящи“ „бушони“?
Бившият ковчежник на управляващата в Испания Партия, не е толкова глупав, та да не е знаел, с какво се е захванал. Фактът, че си е водил една „тетрадка“ (не е „тефтерче“) за изплатените „свръхзаплати“ и други някои счетоводни детайли показва, че човекът е планирал да бъде съден един ден (ако се стигне дотам и ако позволят на Съда такова своеволие) за „водене на двойно (прикрито) счетоводство“ - 6 до 8 месеца затвор. Но сега нещата май „загрубяват“ и той пуска няки скрити козове, за да принуди върховните сисъпартийци да „понатиснат“ където трябва. Засега най-върховният Партиец твърди, че не е вземал първо причастие, т. е. е невинен като младенец. Да видим, какво ще ексхибиционира (покаже) бъдещето. Пък и ЕНП още не се е намесила конструктивно в случая (а, защо не, и – в „Случая“).
Та, ставаше дума за „бушните“. Да, „бушоните“ днес не са това, което бяха. Един размахва тефтери и SMS-и, на друг трябва цели четири часа да му обясняваш колко непартийно е да се обогатява „прекомерно“ (ами то още народът го е казал: „пий с мярка“). Да не говорим за един спеЦвЦвциален „бушон“, който, кой знае какъв „коз“ държи някъде си, та дори и Върховният Партиец не смее да се ... (с други думи - гъделичка) с него.
4. Съвсем забравих
В Испания няма, ама няма и няма ... – това си е!
Няма: а) млади; б) красиви; в) умни; г) интелегентни ...
Гледам, едни грозни и глупави „протестиращи“, едни плакатчета – че Народната партия била „незаконна“, плахи едни – не смеят да се изрепчат на полицията, която, кой знае защо, не охранява тях, а – централата на НП.
Няма, и няма протести. Е, поне не такива – истински, демократични, като в някои революционни столици.
21. 07. 2013.
MadridДЕМОБОЛКИ
или
Испанските болежки на българската „демокрация“
или
Защо „бушоните“ не горят мирно и тихо
1. Колко лошо е да си четеш вестника, докато си пиеш кафето, или Обратното – испански болежки
Гледам днешния (356350ти) брой на столетния испански „ABC” и още на трета страница се натъквам на заглавието „Журналисти и гладиатори“. „Медиите узурпирахме парламентарната диалектика, но без ограниченията на вежливост, които са и присъщи. Повече сме противопоставени журналистите, отколкото политиците. И обезпокоителното е, че по този начин се обзобразява съвременността. Преминахме от политически дебат към медиен“ - пише Биеито Рубио.
Какво иска да ни каже Редакторът на вестника?
Че медиите дискутират политически проблеми? - А, какви? Трябва ли медиите да се ограничават в трите „К“ на немската домакиня от началото на миналия век: Kinder, Kueche, Kirche (деца, кухня, църква)? Испания има забележителни традиции в това отношение – чак до 1985. г.
Че (някои) медии (неколенопреклонно) поставят под съмнение политическата и лична честност на Министър-председателя? - А, трябва ли, ако има такива съмнения, медиите партиопослушно да се правят на слепи, глухи и неми.
Че медиите вършат това, което е работа на политиците – в случая, депутатите? Не са ли медиите в едно „демократично“ общество, които трябва да бъдат корекция и на политиците?
Или, накрая, може би, уважаемият редактор иска да каже, че има нещо незаконно в това, медиите да обсъждат политици и политически въпроси?
Е, добре, да започнем от законността.
Явно, целият справедлив плам на редактора има връзка с т. н. „Случай Ббрсенас“ (предпочитат да го наричат така, защото иначе би трябвало да се каже „Случаят с Черната каса на управляващата партия“). Тъкмо по този случай, и тъкмо в днешния брой, и тъкмо „ABC” публикува на „корицата“ си и на стр. 22 „Затворническа Регистрационна карта. Първата снимка на Луис Ббрсенас, както се прави на всички задържани, когато влезе в затвора на 27 юни ...“ Да, във всяка будка за вестници се продава, благодарение на „ABC”, “Затворническа Регистрационна ...“ - това не е ли, най-малкото, документ само за служебно ползване? И как се случи, че тъкмо журналист (кой?) на „ABC” проправителствения, партиен вестник „ABC” успя да се сдобие с тази снимка? Сигурно е чиста случайност, но публикуването на служебни документи, без съответно разрешение (или „разрешение“ все пак има?), не е ли престъпление? Още повече, на стр. 24 същият вестник пише: „Полицията разследва съобщенията в „Туитър“ на радикалния адвокат Асенс за показанията на Ббрсенас“. Оказва се, едното е престъпление, а другото - ...?
Трябва ли медиите да дискутират политически проблеми? Сигурно – ако имат съответната правилна насока (същията „ABC” продължава с четрир страници раболепни хвалби за Министър-председателя) и съответните разрешения (Испания е страната на разрешенията, наричани тук „компетенции“). Но, кражбите (а иначе не може да се нарече политическият рекет) в толкова големи размери, за каквито става дума в „Случая“ вече не са работа на една партия, а – на цялото общество. Или медиите трябва да премълчат тези кражби – в угода на интересите на една партия?
Медиите не могат да свършат работата на политиците; нито дори да прикрият срамотиите им. Но, наистина, защо в Парламента полемиката по „Случая“ е толкова вяла? Да, има запитавния, има зпалахи, но ... - в навечерието на „вакасионес“ кой се „впряга“ в проблеми! Или, може би, другите партии не смеят да самного настъпателни чрещу „черната каса“ на управляващите, защото ... - знае ли човек, какви скелети има в неговия гардероб? Любопитна реплика хвърли вчера Фелипе Гонзалес: „Ако Рубалкаба (Председателят на ПСОЕ) продължи да поддържа ... [Редактора на “El Mundo”, направил разкрития по „Случая“], не само ще загуби разположението ми на симпатизант, но ще ме накара да се запитам, дали да не му бъда противник“ (Гонзалес е кръстник на Рубалкаба). Да, явно, семейството на политиците има свои семейни тайни и по-добре е да не се „рови“ около тях.
Що се отнася до “El Mundo”, той публикува любопитни SMS-и между Ген. Секретар на ПП М. Рахой и „ковчежника“ на партията, сега вече задържан, Л. Ббрсенас.Последният продължава да държи на истинността на кореспонденцията, което означава, че Рахой е бил в течение на „черните“ пари. Въпреки това, Заместник министър-председателят С. Сантамария, заяви: „Ясно е, че информациите [за SMS-ите] бяха развенчани от самите участници“. И още по-определена позиция има Доня Сорая: Генералният секретар на Партията не може да се занимава с бюрокрацията на Партията и да знае, какво става в счетоводството й. - С една дума: невинен!
Или наивен? Защото години наред е получавал т. н. „свръхзаплати“ всеки месец и не се е досетил да попита: Абе, тези толкова много пари, освен заплатата, откъде идват?
Питам се, дали това, което става, продължава да е „Случаят Ббрсенас“ или вече си дойде на мястото и си е: Случаят Рахуйсенас?
Завършвам „испанската“ част с думите на същия онзи „радикален“ адвокат Асенс: „Днес, да се съпротивляваш срещу Правото в името на Правото, вече не е противоречие. Това е неизбежно, за да се обърне ситуацията на системно нарушаване на правата от страна на Властта“.
2. Вие, как си пиете кафето, или четете вестника, или – обратното
„Испанската болест“, наричана у нас навремето „гръцка“, идва в Европа от Новия свят, който тогава още не е бил свободен. Освобождават го, полека-лека и с много трудности и жертви испанските конкистадори (завоеватели) и англиските каторжници и проститутки ..., пардон, бежанци от „Мейфлауър“. И сега, оттам – от Новия свят, струи по света светлината на светлата демокрация.
Та, питам се, дали в България стават подобни неща? Дали българите наричат своята управляваща Партия „Наглите“? Дали Министър-председателите от всички цветове на дъгата при пръв знак се затичват към трибуната на Народното събрание да дават обяснения – за „черни“ каси, за SMS-и, за СРС-та ...
3. Замалко да забравя ...
Да. Какво стана с рекламираните „гърмящи“ „бушони“?
Бившият ковчежник на управляващата в Испания Партия, не е толкова глупав, та да не е знаел, с какво се е захванал. Фактът, че си е водил една „тетрадка“ (не е „тефтерче“) за изплатените „свръхзаплати“ и други някои счетоводни детайли показва, че човекът е планирал да бъде съден един ден (ако се стигне дотам и ако позволят на Съда такова своеволие) за „водене на двойно (прикрито) счетоводство“ - 6 до 8 месеца затвор. Но сега нещата май „загрубяват“ и той пуска няки скрити козове, за да принуди върховните сисъпартийци да „понатиснат“ където трябва. Засега най-върховният Партиец твърди, че не е вземал първо причастие, т. е. е невинен като младенец. Да видим, какво ще ексхибиционира (покаже) бъдещето. Пък и ЕНП още не се е намесила конструктивно в случая (а, защо не, и – в „Случая“).
Та, ставаше дума за „бушните“. Да, „бушоните“ днес не са това, което бяха. Един размахва тефтери и SMS-и, на друг трябва цели четири часа да му обясняваш колко непартийно е да се обогатява „прекомерно“ (ами то още народът го е казал: „пий с мярка“). Да не говорим за един спеЦвЦвциален „бушон“, който, кой знае какъв „коз“ държи някъде си, та дори и Върховният Партиец не смее да се ... (с други думи - гъделичка) с него.
4. Съвсем забравих
В Испания няма, ама няма и няма ... – това си е!
Няма: а) млади; б) красиви; в) умни; г) интелегентни ...
Гледам, едни грозни и глупави „протестиращи“, едни плакатчета – че Народната партия била „незаконна“, плахи едни – не смеят да се изрепчат на полицията, която, кой знае защо, не охранява тях, а – централата на НП.
Няма, и няма протести. Е, поне не такива – истински, демократични, като в някои революционни столици.
21. 07. 2013.
Madrid
