Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2013 19:41 - ЗА ПАРТИЙНИТЕ НАКАЗАНИЯ (Част Първа)
Автор: stefansavov Категория: Политика   
Прочетен: 1097 Коментари: 2 Гласове:
0



 Предварителна бележка: Във всенародния клюкарник (Фасе-то) вече прочетох вопъл на предизборно изключен от Партията член. Това ми напомни за необходимостта от разясняване и пропагандиране на Системата на Партийните Наказания. За последното давам посилния си принос.

*   *   *   *   *

 

ЗА ПАРТИЙНИТЕ НАКАЗАНИЯ

(Несистематичен принос към „Кратко ръководство по

Партийно строителство“1)

 

 

 

Аз знам, че Ти си права, когато съгрешиш дори!

Хр. Радевски. Към Партията

 

 

 

 

 

А.) Методически увод в темата.

 

Като всяка уважаваща себе си организация, политическите Партии имат научнообоснована и практически проверена система за поддържане на вътрешния ред (независимо, дали се стремят да променят външния ред или – да го запазят). Едно от средствата на тази система са „мерките за въздействие“. Съответно тези мерки се разделят на положителни, стимулиращи и наказателни.

Българската Комунистическа Партия, за времето на своето „стогодишно управление“2 е създала, детайлно разработила и усъвършенствала една перфектна система за налагане на Партини Наказания. Както показа обществената ни практика от последните две десетилетия, много нови и модерни, демократични3 Партии интуитивно ползват системата и методите на „Столетницата“, но нямат цялостната методологическа база и комплексния методически инструментариум. Настоящото ръководство има за цел да разясни научнопопулярно и общодостъпно този важен раздел от Партийния Живот. Доколкото системата и методите за налагане на Партийни Наказания са универсални, това методическо ръповодство е надпартийно и, следователно, демократично.

 

Б.) Първи съпки в темата.

 

В Българската Комунистическа Партия (БКП) стимулиращата мярка за въздействие беше почти само „потупване по рамото4 пред строя“5. За компенсация наказанията бяха повече и в по-голям асортимент (за всекиго по нещо)6.

Първата (по тежест) рестриктивна мярка беше Самокритиката7. Но тя съвсем не е наказание, а - по-скоро – привилегия на Партийния Член. Това е един акт на публична самооценка, когато Партийният Член се изправя и започва: „Другари, аз, ръководен от Решенията на ...(x и xi)8 Партиен Конгрес, прецених трезво и с ясни Партийни критерии, поведението си и отчитам, че ...“ На практика нямаше голямо значение, какво се отчита; важен беше самият Акт на Отчитане, т. е. самокритиката. В други общности това се нарича изповед и се прави, доколкото знам, доста по-често. В Партията, след направената веднъж Самокритика, Партийният Член получаваше някои Бележки („да не намалява революционната си [само-]бдителност“), Препоръки („да работи върху себе си“), Указания („да бъде повече и по-задълбочено самокритичен“) и, общо взето, опрощение (спокойствие) за срок от близо една година. Вярно е, че Самокритиката можеше да бъде оценена като „беззъба“ или, не дай си Боже9опортюнистическа“ - последното можеше да доведе много сериозни последици. Имаше Партийни Секретари, които смятаха (по мое време малцина продължаваха), че на всяко Партийно Събрание трябва да има поне една Самокритика. Но това беше добре дошло за ВътрешноПартийния Живот: човек си знаеше реда10 и своевремнно и задълбочено се подготвяше за Мероприятието.

 

 

В.) Система, структура и научен анализ на Партийните наказания.

 

По-сериозно беше положението с Критиката. Да се стигне до критика, това означаваше, че Членът се е огънал, не се е изправил навреме да си направи Самокритика, не е отчел Препоръките на своите другари или (да не дава Господ)11 Самокритиката е била неискрена. А можеше и Членът да няма достатъчно Класова и Идейна Твърдост, за да осъзнае поведението си или стореното, да се бори със себе си и затова да е необходима Другарска Намеса. Тогава идваше времето на Партийното Наказание.

  1. Първото Партийно Наказание.12 В случаи като горния се практикуваше „другарска бележка“. Колективът и на първо място Партийните Членове, и на най-първо място най-съзнателните13 и подготвените14 от тях, имаха „Другарският Дълг“ да посочат ... (каквото има за сочене). В отговор посоченият заявяваше относно посоченото горе-долу следното: „Взех си Бележка от направената Забележка“. Това наказание не се вписва никъде ..., е, само в Протокола на Партийното Събрание. Важен момент в процедурата е, да не се забравя за направената Бележка – от всички заинтересовани страни.

  2. Първото Наказание с Вписване. То така се и наричаше: Забележка с Вписване в Личното Дело на Партийния Член. Да, Борбата и Делото на Партията бяха (все-)общи, но всеки Член си имаше свое Лично Дело, проследяващо сантиметър по сантиметър славното му Класово-осъзнато и Партийно-организирано Израстване15. Личните Дела се пазеха в съответния Градски Комитет на БКП по мястото на приемане в Партията.

  3. Строга бележка. Е, тук работата вече се обръща доста на сериозно. Явно става дума за Член-рецидивист, такъв, който започва системно да се отклонява от Партийната Линия16 и не си взема Бележка от направената Забележка.

  4. Мъмрене. Несъзнателните Членове, които системно или фрапиращо се отклоняват от Партийната Линия17, бяха подлагани на Мъмрене – нещо като удар по главата18. В такива случаи Членът трябваше сериозно и задълго да наведе главата си надолу19.

  5. Строго мъмрене. Това наказание се налагаше за сериозни и повтарящи се недостатъци - проявена липса на Класово-Партийна Бдителност, за нарушаване на Социалистическия Морал, нарушения на Обществения Ред.

  6. Строго Мъмрене с Последно Предупреждение за Изключване от Партията. Тук вече става дума за нарушаване на Устава на Партията20, за сериозни отклонения от Партийната Линия21, за непростителна липса на Бдителност22, за огъване пред класовия враг23, за потъпкване на Обществения Морал24, за нарушения на Социалистическата Законност. Това беше Наказанието-съдба. Защото следващата мярка за въздействие – ИЗКЛЮЧВАНЕ-то беше фатална. Сто пъти по-добре беше човек никога да не е бил Партиен Член25, отколкото – изключен от Партията. Изключването от Партията беше проклятие, анатема. Това наказание – изключването - се вписваше не само в Личното Дело, но и съдбата на човека. И не само на човека, и – на неговите близки, приятели и познати26, те ставаха роднини на „враг на народа“27 с всички произтичащи от това последствия.

 

* * *

 

„Демократичните“ и „промени“ след 1989 г. довеяха28 много либерализъм и конструктивизъм в творческото развитие и прилагане на Системата на Партийните Наказания. Особено явно те засегнаха прилагането на последното Партийно Наказание. На първо място, увеличи се значително производителността му – под формата на „отлюспване“ Партиите се очистваха от цели перца, крилца, пера и крила, и бутчета, и копанчета, уличени най-вече в нарушаване на Касово-Партийния Подход и Разпределението му.

За съжаление, обаче, макар и прилагано в колективно-конвеерна форма29, наказанието изгуби част от ефективността си. От една страна, роднините на „отлюспения(-те)“ си продължаваха да бъдат негови(техни) роднини (най-много да се превърнат в роднини на Врага на еди-кой-си Партиен Лидер30). От друга страна, значителна част от „отлюспените“ си запазваха делегирания „членски внос“, макар и отлъчени от Партията и Касата.

Това нововъведение доведе до лавинообразни процеси на Партино Строителство и Отлюспване, кето е несъмнено достижение на родната демокрация.

1 С тези бележки авторът се надява да помогне на творците на политически Партии в страната за преодоляване на често допусканите слабости в областта на Партийната Дисциплина през последните две десетилетия.

2Определение на най-Авторитетния, най-Успешен и най-Скромен най-Модерен най-Български най-Политически най-Лидер и най-Народен най-Вожд.

3Ако не са „демократични“, те не могат да бъдат нито нови, нито модерни.

4От „първа“ до „пета степен“.

5Издигането „по Партийна линия“ не беше мярка за въздействие, а – Кадрова Политика, т. е. въпрос на Партийна Номенклатура.

6Това ПартийноСтроително положение и изискване се разглежда по-нататък, в раздела „Вътрешнопартийна демокрация“.

7Една дума е, пише се слято.

8 Формулата за изчисляване е: x = последния, xi = xi ; където: i ≤ 3. Позоваването на повече от един Партийни Конгреси е задължително, когато последният не се е случил да бъде „Исторически“. В някои случаи се допуска позоваване на „Исторически“ Пленуми, но в никакъв случай на „ливади“ (Боянски, Банкянски и др. под.) срещи в „сараи“ и под.

9Няма Бог.

10 По график, утвърден от Партийното Бюро или договорен между Партийните Членове (което засилваше проявите на Колективния Дух).

11 Вж. предната Бележка № 7.

12 Както казва народът: Прощъпулник - „Хаирлия да е!“

13 Задължително изискване.

14 Незадължително условие.

15 Вписаните в Личното Дело Наказания се отменяха [Absolvo te!] – по молба на Партийния Член или по инициатива на Първичната Партийна Организация (ППО), най-рано една година след вписването им и, ако Членът през това време покаже, че се е заел Правилна Позиция; това се оценяваше внимателно от Колектива.

16 Грижата за опазване на Партийната Линия лежеше най-напред върху Партийния Секретар. Знаеше се, че кантонерът живее, за да пази (Ж.П.) линията, а Партийният Секретар, пази Линията, за да живее.

17 За Партийната Линия съществуваше строго математическо доказателство, наречено „Теодорема“, която гласеше следното: Всяка произволна крива линия, успоредна на Априлската (Априлски пленум на ЦК на БКП от 1956 г.), да се смята за Права.

18 За да се изпразни от нездравите наслоения и да се осъзнае и насочи в (Единствено) Правилната (Партийна) Посока

19 Добрите обноски налагаха преди това Членът да е направил пред Коектива мрънкане, в смисъл, че „осъзнава ... и започва да се изправя“.

20 Например: членство или участие в дейността на други партии и/или несанкционирани организации (т. е., Конспирации). Имаше някога една Благоевско-Димитровска Комунистическа партия, която се опитваше да изкриви Правилния Класов Подход и Правилната Партийна Линия, рушеше Авторитета на Партията-Ръководител, обвинявайки я в доктринерство, бюрократизъм и откъсване от масите; причастността към подобна дейност е забранена от Партийния Устав.

21 Например, Партийната Линия изискваше да се укрепва Авторитета на Партийния Актив, Висшестоящите Партийни Органи и Ръководители, Активните Борци Против Фашиз(ъ)ма и Капитализ(ъ)ма (АБПФК; понякога грешно разшифровано като: активни борци против фашизма и комунизма). Следователно, критиката („отдолу нагоре“, неъгласувана и т. н.) беше вече отклонение от Партийната Линия. По-късно такова „неуважение към Авторитета“ беше много често срещано явление в някои други (некомунистически, „демократични“) български партии.

22 Най-често, недонасяне за действия (чрез дейност, думи или мисъл) по предходните в тази точка нарушения.

23 Например (в условията на мирното съвместно съществуване), четене на „чужда“ литература (особено обществено-политическа или, не дай Боже, философска). По това обвинение положението стана много сложно в края на 60-те години на миналия век и по-нататък, тъй като някои „проверени“ и съветски литературни списания и издателства започнаха да публикуват преводи на „западни“ автори и по този начин създаваха непоносими изкушения за масовия читател. [Тук авторът чистосърдечно признава (едва сега!), че е закупувал в големи количества такава „подривна“ литература и я е пренасял през границата (отатък границата тя беше забранена под формата на „дефицит“) за своите съветски приятели, с цел да ги отклони от Правиланат Партийна Линия (както е известно, изкусителят върши по-голям грях от изкушилия се)].

24 Моралът се разбираше в две основни насоки. Първото и по-страшно русло беше незачитането и неопазването (от редовите Членове) на Авторитета на Партийното (и Административно) Ръководство, самозабравянето (под формата на критика и др. под. действия спрямо предходните), самоизтъкването (под формата на претенции за достойнство или някакви приноси). Втората насока беше т. н. „креватен морал“, но нарушенията по тази линия не бяха тежки, освен ако имаше засегнати лица по предходната алинея.

25 В ранга на ценностите в страната нещата стояха така, на въпроса: „Какъв е най-добре да бъдеш?“ правилният отговор беше „Артист, спортист и ... (малцинствен) комунист““.

26 Впрочем, след това Наказание падналият Член традиционно вече нямаше нито приятели, нито познати, нито съученици, нито колеги.

27 Това е българският термин, създаден в наши условия по подобие на съветския ЧСИР – член на семейството на изменник на родината. В това отношение Партията имаше строга и твърда, проверена в десетилетията Класова политика. Така например, известен беше случаят с двамата братя – единият преди 9. 9. 1944 г., бил партизанин, а другият – полицай; след Победата първият не можел да си намери никъде работа, защото в документите му пишело „Има брат – бивш полицай“; да не говорим за втория брат, в неговите документи пишело „Има брат – партизанин“.

28 Вж.: The Wind of the Change.

29 Изобретена от един лидер с „харизма“ - бивш „партиен член без Партиен билет“ (все пак, школата на Партията и нейният Кадрови Подбор си казват думата).

30 Може би, всички букви трябва да са главни?




Гласувай:
0
0



1. freeoldmen - Забравили сте да споменете особено ...
20.03.2013 20:27
Забравили сте да споменете особено пикантното неписано наказание "Елиминиране чрез Издигане"...:)))
цитирай
2. stefansavov - Елиминация чрез Издигане
20.03.2013 21:15
Е, това не ми се е случвало; пиша само по собствен опит.
Ако Вие напишете нещо по въпроса, ще ми бъде интересно да го прочета.
Бъдете здрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stefansavov
Категория: Други
Прочетен: 47909
Постинги: 22
Коментари: 11
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930