Бях се завърнал за кратко в България.
Посетих малък добруджански градец. Покрай улиците – засяти липи, вече – големи дървета, клонести, кичести.
Краят на лятото.
Вече горещини.
Липите прецъфтяват. Под облаците липов аромат, невидимо падат и застилат тртоарите и асфалта цветчета с цвят на старо злато ...
* * *
Рояци предприемчиво мургаво-местно население, въоръжени с метли и лопати, смитат златистите килими, заедно с уличния прах, в големи черни полиетиленови чували. Нарамват ги и тичат към билкоизкупвателния пункт.
Екологично! Няма пречупени клони, повалени дървета.
С грижа за природата!
Освен това, е икономически изгодно – за всички ... (?).
* * *
Липовият чай е полезен, вкусен и ароматен.
Направете си!
Аз ще си запаря ... английски.
Непатриотично.
16. 06. 2014