CALLEDVISIONAZUL

ДВЕ ИЗНЕНАДИ

 

Днес Северен Мадрид ми поднесе две изненади. И двете ме споходиха „на улицата“. И първата действително е една улица, по-точно булевард.

Имах малко време за пешеходна разходка и тръгнах от Plaza de la Castilla на изток по Calle Mateo Incurrнa, която скоро премина в Calle Platerнas – още по-къса от първата, интересна с това, че „лявото“ (северно) и „дясното“ (южно) й платно са разделени от едно миникварталче. По-нататък ме сполетя изненадата -  Calle de los Caнdos del Divisiуn Azul (Улица на Падналите [Войни] от Синята Дивизия.

Нали съм си имигрант, подсъзнанието ми веднага потърси „български вариант“. Първото, което ми щукна, бе „Героите на Шипка“ (ако в България още има такава улица!). И, действително, си мисля, намерението на „кръстниците“ на тази част от булеварда, извеждащ към улица "M30" е увековечаване на паметта на героите. Е, добре, какво лошо има? Защо почитта към падналите от тази дивизия трябва да изненадва някого?

 

ПОЧИТ КЪМ ...

 

Та, кого почитат испанците? Каква е тази „Дивизия“?

Става дума за 250. Einheit spanischer Freiwilliger (250, Дивизия на Испанските доброволци; в състава на Вермахта – макар Испания „официално“ да е „неутрална“ страна), на испански известна като Divisiуn Azul (Синята дивизия – заради неуниформените за Вермахта сини ризи, „наследство“ от испанската фашистка партия и парамилиция „Фаланга“), което става популярното й име (Blaue Division). На 31. 07. 1941 г., в Графенвьор, Оберпфалц, Дивизията полага клетва за вярност към Адолф Хитлер и за „борба срещу болшевизма“ (предварително Франко е договорил със „Съюзниците“ на СССР, че тя няма да воюва срещу западните Съюзници или в окупирана западноевропейска страна [изпълнява наказателни задачи в Сърбия]). За времето на войната през дивизията минавата (по испански данни) между 44 и 47 000 „доброволци“. Дневната заплата в Дивизията е 7,3 песети от испанското правителство и  8,48 песети – от немското. На офицерите (всички – кадрови, действащи от Испанската армия) 1 ден на Източния фронт се зачита за 2 дена служба в армията. На служещите в Дивизията са връчени 2 (или 3) Рицарски кръста (1 с дъбови листа), 2 Златни кръста, 138 Железни кръста I степен, 2359 Железни кръста  I I степен и 2216 Кръста „За заслуги“ с мечове; тя е единствената дивизия със собствен медал (разрешен от Хитлер). Общо 10 % (!) от състава на съединението получават бойни отличия. Сам „Фюрерът“ отбелязва, че „испанските другари“ „не отстъпват в боя нито сантиметър“; въпреки, че като войници са „една тълпа гамени“.

Та, в съвременна демократична Испания почитат паметта на воювалите на страната на Хитлер.

[Който се интересува повече, може да тръгне от Уикипедия – „Голубая дивизия“, след това – статиите на английски, български (почти буквален превод от англиски) и немски. Бих препоръчал и този ред на прочитане – нещата стават по-ясни и по-интересни. Към статиите има преобширна библиография. На още по-заинтересуваните мога да посоча страницата на Дивизията (http://www.fundaciondivisionazul.org/). Седалището на  Fundaciуn Divisiуn Azul  се намира на ул.  Alonso Cano, 66 bajos – недалеко, западно от Paseo de la Castellana и откъм гърба на Nuevos Ministerios.]

Но ...

 

НЯМА ТАКАВА УЛИЦА

 

Хайде „око да види“, къде е тази улица.

 

Ситуация на картите в Интернет – не се показва название на улицата, въпреки, че със стрелката е посочена

 

Ако потърсите Улица на Падналите от Синята Дивизия в плана на Мадрид, няма да я намерите. Тя „излиза“ само за запознатите и само неименувана.

Защо ли?

Кметството на Мадрид има смелостта да именува улица в памет на фактически хитлеристка бойна част, но крие това име от „непосветените“.

Защо ли?

 

ЗАЩО ЛИ ...

 

Какво ме е обсебило това „защо“? Както често сам казвам, „те са си на клона“ – т. е. в тяхната страна да правят, каквото искат. Но, както казах, аз съм имигрант (и все още не съм забравил „там“). Та веднага си помислих: „Ето, испанците имат куража открито да почитат даже хитлеристи. А българите вече обругават борците си за свобода“. „Пука ми“ за испанците! Но ми „пука“ за българските Ботев и Левски, хайдути, опълченци, въстаници, партизани, войници, паднали във войната със същия този фашизъм. И стигнах до извода:

-     Испанците почитат своите хитлеристи, защото онези са испанци; българите ругаят своите национални герои, защото те са българи.

 

КАРАЙ ДА ВЪРВИ

 

Развалиха ми настроението тези испанци. Ето защо не е хубаво човек да знае да чете имената на улиците. Всеобщата грамотност може да доведе до всеобщо отчаяние.

Но, тръгнал съм вече, продължих на изток по Cuesta del Sagrado Corazуn и, през моста над M30, по Calle de Aсastro. Немного-широка, по-скоро, тясна  улица с озеленен „остров“ между двете платна. В близката далечина се провидя платнището на едно мадридско „чирингито“ („капанче“). Приятно.

Преди да стигна „капанчето“, привлече погледа ми витрината на една книжарница (на N 11). Отбих се, разбира се („стара краста“). И какво видях: 29 заглавия на книги върху историята на Мадрид. Преброих ги още веднъж – 29! Е, имаше и две заглавия за „Синята дивизия“ – един познат ми вече доста луксозен албум с фотографии, и нещо хвалебствено-популяризаторско. Какво да се прави – заради онези 29 им „простих“ тези двете! Както се казва на български: „Бендян гетсин“.

Ето, това беше втората изненада.

 

Браво на испанците!

Подобна улица, дори "пресечка" в "германия" няма да видиш!

Испанците все още са испанци за разлика от ментегерманците и ментебългарите след 1945г.

Линквам постинга ти към две групи във вибокс7!