Един почти непознат (малко известен, дори и на специалистите) немски философ. Золгер става един от основните автори на немския романтизъм³; но – на философския, незаслужено затъмнен от литературния. Мислителят, който повлия на Г. В. Ф. Хегел повече, отколкото това стори Им. Кант. Сам Хегел⁴ е единственият⁵, който схваща дълбоко-диалектическия характер на философията на Золгер⁶.

Ако трябва „с две думи“ да се предаде философското учение на Золгер, изразяващо същността на немския философски романтизъм: Истината е кристалночиста и сияеща, но в този си вид тя съществува само в небето на чистата теория; ако реши да се осъществи тук, на Земята, тя бива принизена, опорочена и стъпкана в калта [Erwin].

Такава е, според Золгер, диалектиката на идеята и действителността, проявяваща се като „позитивна“ - действителността осъществява идеята (в нейния „чист“ вид), и „негативна“⁷ - идеята се „разтваря“ (онечиства) в действителността. В тази светлина той разглежда и основните естетически категории: прекрасното (битието като⁸ въплъщаване на идеята в действителността), възвишеното (преходът на идеята в действителност⁹), трагичното (гибелта и нищожността на земното¹⁰) и комичното („добродушен“ смях и „благожелателна ирония“ над земното и човешкото)¹¹. В тази система на основните естетически категории¹² е скрита и интелектуалната (и – морална)¹³ критика на действителността.

Именно вурху основата на учението на Золгер за „гибелта на идеята“ в действителността възниква и въпросът: защо е необходимо тя (идеята) да се свързва с нечистия земен свят. Отговорът на философа е несъвсем обективноидеалистически „правоверен“ - защото идеята сама по себе си, колкото и да е съвършена, е безплодна; тя трябва да „слезе на земята“, за да намери истинското си битие.

И още, Золгер поставя по новому основите и на модерното европейско учение за иронията - „романтическата ирония“¹⁴ (много повече и в много по-чист вид, отколкото Кант – у последния това са само скрити намеци, по-скоро гносеологически и по-малко – естетически, които трябва да бъдат извадени налице): В днешното време на всеобща поквара, да се трактуват моралът и истината в професорски-скучна форма, е смешно и нелепо. Затова, единствената форма на търсене и проповядване на тези ценности остава иронията [Erwin]. Освен „Иронията“, във времето на морална поквара и господство на материалния (финансов) интерес, според Золгер, единствените други форми на казване на истината са „Символът“ и „Алегорията“.

Процесът на пресътворяване на идеята в действителността преминава у Золгер през четирите фази: Фантазия („вътрешното действие на идеята в духа на художника“), Символа (идеята – или загатването за нея – в непосредствената действителност, „сивото ежедневие“), Алегорията (действителността – единствения актуален начин на съществуване – на идеята в този свят) и Иронията (нагласата на художника да предполага действителността и човека като нищожни в сравнение с идеята).

Неслучайно, основното съчинение на Золгер, „Erwin. Vier Gesprдche¹⁵ ьber das Schцne und das Kunst“¹⁶ (определяно като „мистично и неудобно [sic?!] за разбиране“ (B., 1815.; “Диалозите“ са написани между 1811. и 1815. г.), и днес все още може да се прочете само на немски и руски¹⁷ (останал незабелязан превод от 70-те години на миналия век)¹⁸. Даже и скрупульозните немски изследователи го сочат като известен¹⁹ „филолог“²⁰ и, едва след това - „философ (представител) на немския идеализъм“²¹. Днес върху цялостното творчество на К. В. Ф. Золгер (и пак с акцент върху филологията) съществува достатъчно добра библиография.

* * *

Съчинения на К. В. Ф. Золгер:

* * *

 

Библиография върху творчеството на К. В. Ф. Золгер:

16. 05. 2013.

1По: schwedt.eu/media_fast/438/08_karl_wilhelm_ferdinand_solger.jpg

2Умира от дифтерит, подкосил влошеното му от преумора здраве; сам той отбелязва: „Какво страдание е тази болезненост“ (Es ist ein Elend um solche Krдnklichkeit ). Погребан в гробището „Доротее“ (Dorotheenstдdtlischen Friedhof), близо до гроба на Й. Г. Фихте.

3Намира се и в близки приятелски връзки с Л. Тик и, особено, с К. Фр. Шинкел.

4Срв.: Гегель, Г. В. Ф. Эстетика, т. 1, М., 1968, с. 74—75.

5 Едва ли не и до днес, като изключим отделни изследвания на руски автори.

6За разлика от съвременниците му, които я намират неразбираема и прекалено сложна. Макс Шаслер дори определя естетиката на Золгер като „полуфантастична и полупарадоксална“ (Schassler M. Kritische Geschichte der Aesthetik. B., 1872, S. 907, 908; 2. Aufl. 1877). Шаслер даже противопоставя диалектиката на Хегел (като „позитивна“) и тази на Золгер (като „негативна“).

7 В дисертацията си „Om Begrebet Ironi med stadigt Hensyn til Socrates“ (1841.) С. Киркегор го определя като „метафизически рицар на негативното“ (Samlede vжrker, Bd 1—20. Kшbenhavn, 1962—64, Bd 1); макар в „църковната полемика“ сам да достига до аналогични (и още по-отчайващи) изводи (Tre opbyggelige Taler, 1843; Fire opbyggelige Taler, 1843; To opbyggelige Taler, 1844; Tre opbyggelige Taler, 1844 ; Fire opbyggelige Taler, 1844; Tre Taler ved tжnkte Leiligheder,1845; Christelige Taler, 1848; Indшvelse i Christendom af Anti-Climacus. Nr. I. II. III, udgivet af S. Kierkegaard, 1850).

8 И, когато е. Битието като процес на „ставане“ на идеята или борба за идеята в действителността.

9 Който може да се разглежда и като (само-)жертване на идеята в опит да облагороди действителността.

10 Като несъвършено, „изопачено“ отражение на идеята. Обречеността на земното.

11 Трудно е да се повярва, че философската ирония може да бъде „добродушна“. Преминала през страданието и болката по неосъществения идеал (идеята), тя - както казва Н. Казандзакис – винаги е „горчива“, следователно и сократическа – критична, даже, бичуваща.

12 За разлика от по-късни „фундаментални академични изследвания“ на категории като: прелестно, умиляващо, симпатично и др.

13 Не бива да се забравя, че философите – дори и до Маркс-Енгелс, Ницше, Киркегор, Сартр, Камю и Кафка и редица други – все още си остават малко или много „просветители“.

14 Тук Золгер се доближава до редица разбирания на Йенско-Шлегелианския кръг в немската романтическа философия. В същото време, основната му естетическа концепция върви в различна с Шлегеловата посока.

15 Върху основата сравняване и анализ на ученията на Е. Бърк, А. Баумгартен и Й. Г. Фихте; които Золгер показва като половинчати.

16Ausg.: Berlin, 1815; 2 Bde.; kommentierter Reprint in 1 Bd. von W. Henckmann 1970 – заедно с рецензията на Золгер за лекциите на А. В. Шлегел „За драматичното изкуство и литература“ за Wiener Jahrbьchern. Темата на „Ервин“ продължава в посмъртно издадените от бившия му студент К. В. Л. Хайсе „Vorlesungen ьber Дsthetik“ (Berlin, 1829; Karl Wilhelm Ludwig Heyse). Изключително важни за разбиране на философското учение на Золгер са бележките и писмата му, издадени от Й. Л. Тик и Фр. Фон Раумер „Nachgelassenen Schriften und Briefwechsel“ (Leipzig 1826, 2 Bde., Johann Ludwig Tieck, Friedrich von Raumer; Reprint 1973); тук за пръв път са публикувани мислите и мненията му върху творчеството на Шекспир, религията и иронията, разменени с Л. Тик (с когото са приятели от ок. 1811. г.; по-късно Тик поддържа по-късно кореспонденция и с дъщерята на приятеля си – Аделхайд, по мъж Торбеке).

17 Може да се свали безплатно от: http://razym.ru/naukaobraz/psihfilosofiya/198216-zolger-k-v-f-ervin-chetyre -dialoga-o-prekrasnom-i-ob-iskusstve.html , http://www.libtxtbooks.ru/ newbooks_106086.html и http://bukva-a-a.ru/2041564612154652_ 106086.html

18 Основният съвременен интерес към творчеството на Золгер остава все още съсредоточен само върху неговата Философия на религията, Метафизиката и Теорията на диалога (диалогът – откъснат от иронията [sic]).

19 Най-малкото, с отличните си преводи на Пиндар и Софокъл; с бележките си върху творчеството на Шекспир.

20 Забравяйки, че още по време на учението си в Халле (1798. - 1801.) Золгер в течение на един семестър слуша в Йена лекциите на Ф. В. Й. Шелинг „Darstellung meines Systems der Philosophie“ (у Ефрон и Брокхаус направо е посочен като ученик на Шелинг); през 1804 взема участие в Колегиума на Й. Г. Фихте по „Наукоучение“ (Wissenschaftslehre). По време на учението си в Халле Золгер встъпва в т. н. Петъчно дружество (Freitag-Gesellschaft), където участва в обсъждането и критични коментари на текстове върху актуалната литература и наука; заедно с Фр. фон Раумер, Фр. Х. Фон дер Хаген, Л. Хайн, Фр. А. Готхолд. По време на учението си в Йена Золгер влиза в Гръцкото дружество на Й. Х. Фос, където се сприятелява с Фос и с Б. Р. Абекен. През 1811. г. започва работа в новосъздадения Берлински университет, на който е ректор през 1814/15. г. В Университета чете лекции областта на Класическа Филология, и Философия – предимно върху Естетика (също и във Франкфурт на Одер, 1809. – 1811.; доц., изв. проф.), Метафизика, Логика и Философия на Правото. Своя (неоценен досега) принос във философията през този период той дава редом и в дискусии с Й. Г. Фихте, Ф. Д. Е. Шлайермахер и Г. В. Ф. Хегел. Умира внезапно в 1891. г.

21По: http://de.wikipedia.org/wiki/Karl_Wilhelm_Ferdinand_Solger .